Травми

Главоболие при вдигане на тежести

Милиони хора по света споделят един и същ неприятен проблем – главоболие. Една от напастите на съвременния свят, главоболието се превръща във все по-сериозен проблем за спортуващите – силни и обезпокоителни, болките в главата и врата са причината много спортисти да намалят интензивността на тренировките или направо да се откажат. Въпреки че главоболието е често, то рядко се причинява или съпровожда от сериозен медицински проблем. За радост мнозинството от случаите на главоболие не изискват и приемане на медикаменти, както и подлагане на физиотерапевтични или други процедури. Като главоболие се описва всяка болка в главата или горната част на врата. Това е една от най-честите локализации на болка в човешкото тяло. Почти всеки от нас в някакъв момент е страдал от някакъв вид главоболие. Според различните класификации съществуват много видове главоболие, но най-често срещаните са мигрена, тензионно (обусловено от повишено налягане) и т.нар. клъстерно главоболие (характеризира се с епизодична силна режеща болка, съсредоточена в определена област, напр. едното око, челюст и др.). Трениращите и спортистите, занимаващи се с вдигане на тежести и по-интензивни тренировки могат да страдат от всеки един вид главоболие. Изследванията сочат, че те са предразположени към няколко болкови синдрома – главоболие при тренировка и главоболие от напрежение. Главоболие при тренировка Обичайно настъпва по време на и скоро след продължителни и изтощаващи упражнения, включващи гребане, плуване или вдигане на тежести. Такива занимания изискват голямо количество енергия, което може да провокира главоболието. Съществуват две категории главоболие при тренировка – първично и вторично. Първичното засяга най-вече мъже на възраст 20-30 години и обикновено е безобидно. За разлика от него вторичното главоболие винаги поставя по-тревожни въпроси и изисква задължителна консултация с медик. Трениращи на възраст около 40 години е по-вероятно да развият вторично главоболие и по тази причина не трябва да подминават с лекота подобни оплаквания. Главоболие от напрежение Главоболието от напрежение се свързва със занимания като вдигане на тежести, бягане, та даже и изтощителни сексуални подвизи. Такова главоболие става особено силно скоро след напрегната, изнурителна физическа активност. Установени са генетични връзки между този тип главоболие и друго често наблюдавано състояние – мигрената. Поради тази причина хората, които страдат от главоболие от напрежение, е вероятно да развият и мигрена. Независимо че това главоболие най-вероятно не се дължи на нещо обезпокояващо, добре би било да се направи лекарски преглед. Симптоми Болката при първично главоболие се описва като туптяща, пулсираща от двете страни на главата, настъпваща по време или след енергична тренировка. Такава болка може да продължи от пет минути до 48 часа. При вторично главоболие освен тези симптоми могат да са налице гадене и повръщане, двойно виждане, вратна ригидност (скованост), понякога дори кратковременна загуба на съзнание. Продължителността на болката варира от поне един ден до повече от 3-4 дни. Причини за възникването на главоболие Повишена нужда от кръв По време на тренировки се повишава нуждата от кръв за врата и главата. Тази повишена нужда предизвиква оток на кръвоносните съдове, който е отговорен за болката. За най-вероятен кандидат за причинител на първично главоболие се смята разширяването на кръвоносните съдове в черепа, което настъпва при тежка тренировка. Колкото до вторичното главоболие, то може да се дължи на тумори, циркулаторни проблеми, кръвоизливи в мозъка, а също така и на възпаление на кухините около носа (синузит). Кръвна захар Ако тренирате твърде дълго време след прием на храна, е твърде възможно да получите главоболие по време на тренировката. Това може да се случи например при сутрешна тренировка, като последното хранене е било в 18 часа предишния ден. Друг пример е тренировка в късния следобед преди вечеря, при положение че не сте се хранили от 5 или 6 часа. Тук не трябва да забравяме – всички сме уникални и телата ни реагират по строго индивидуален начин – опознайте как работи тялото ви и какви са нуждите му. Дехидратация Дехидратацията може да е причината за главоболието при тренировки. Ако не сте достатъчно хидратирани преди, по време и след тренировката, тялото не може да оползотвори правилно енергията си. Прищипване на нерв Тренировките могат да причинят увреда на нервите, която не е задължително да забележите веднага. Внезапно главоболие може да бъде признак, че сте разтегнали и прищипали нещо. Как да спрем главоболието? * Пийте вода – пробвайте да пиете 200 мл вода преди тренировка, още толкова по време (разбира се, и повече, при нужда) и 200 мл след тренировка. * Хранете се – погрижете се да хапнете достатъчно преди тренировка (задължително закусете, ако тренирате сутрин). Ако предпочитате, може да пиете една енергийна напитка по време на тренировката. Друга добра идея е да се нахраните в рамките на един час след физическата активност. * Разгрейте – винаги разгрявайте подходящо преди каквито и да било упражнения, но задължително преди енергични, изтощителни тренировки. * Избягвайте упражнения, които изискват продължително прегърбване. * Плавно начало и плавен край – изградете тренировъчния си режим като постепенно увеличавате интензивността на натоварванията. По този начин позволявате на тялото си да се нагоди към изискванията на тренировката. * Обикновено главоболието и при тренировки, и от напрежение отговарят добре на терапия с нестероидни противовъзпалителни средства. Самолечението не се препоръчва. При всяко новопоявило се главоболие трябва да бъде извършен преглед от специалист. Задължително потърсете помощ при промяна в главоболието, увеличаване на честотата на болковите епизоди, скованост във врата, замаяност, замъглено зрение, повишена температура и загуба на тегло, повръщане! Тренировките си струват – не се отказвайте! Намерете решението, което работи за вас и не оставяйте главоболието да ви попречи да сте здрави и в страхотна форма!

Синдром на изтръпващите длани

В човешкото тяло има 12 чифта ребра, които се захващат за дванадесетте гръдни прешлени. Допълнителното шийно ребро представлява локализирана вродена аномалия, при която в шийния отдел на гръбначния стълб е налице ребро, водещо началото си от последния (седми) шиен прешлен. Честотата на диагностика е около 1 на 500 човека. В значително по-редки случаи се наблюдават две или три ребра – произхождащи съответно от шести и пети шиен прешлен. Тъй като шийното ребро е рудиментарен израстък, размерите и формата му варират значително – от къс фиброзен или хрущялен израстък до напълно развито ребро от костна тъкан. Обикновено оплаквания са налице когато реброто е 4-5 см в дължина и се дължат на притискане на минаващия в близост съдово-нервен сноп – подключичните артерия и вена (a. etv. subclaviae) и раменното спелетение (pl. brachialis). Оплакванията се появяват в зряла възраст и нерядко са предшествани от травма в областта. Симптоми като изтръпване и мравучкане на пръстите, слабост на съответния крайник до изпускане на предмети, промяна на цвета на кожата, студенина на ръката и подуване са знак, че шийното ребро не е безобидно състояние. Освен това се наблюдават болки в задната част на главата, врата, рамото, задълбочаващи се нощем и при държене на волана или използване на сешоар. Възможно е да се наблюдава нарушена стойка – свити напред и завъртени надолу и навътре рамене (абдукция в раменния пояс + предна раменна ротация и депресия). В зависимост от степента на изразеност на оплакванията лечението е консервативно (обезболяващи средства и физиотерапия) или хиругично (отстраняване на допълнителното ребро със или без запазване на първото ребро). Обичайно лечението води до много добри резултати. Пекторалис минор синдром (хипертрофия на малките гръдни мускули) Малките гръдни мускули са сравнително тънки, триъгълни по форма мускули, разположени в горната част на гръдния кош под големите гръдни мускули. Започва от повърхностите на второ, трето и четвърто ребро и се залавя за клюновидния израстък на лопатката (proc. coracoideus). Изпълнява предимно стабилизираща функция и при съкращението си придърпва лопатката надолу и напред. При пекторалис минор синдром малките гръдни мускули са преразвити и свръхтонизирани (или просто скъсени) – увеличават обема си и намаляват линейната си дължина. Разместват нормалната позиция на рамото и при определени позиции засягат кръвоснабдяването в ръцете. Например при раменна преса и особено при арнолд преса. Не е случайно, че много от модерните бодибилдъри не си падат по класическата арнолд преса, през последните 15 години в култ е издигнато избутването на щанга зад врат на смит машина. Една от причините е липсата на добър контрол над раменния пояс + дискомфорт, предизвикван от пре-хипертрофирали малки гръдни мускули, които дърпат раменете надолу и напред при повдигане над главата. При силно изразено скъсяване и задебеляване на малките гръдни мускули често са налице симптоми, силно наподобяващи тези на допълнително шийно ребро поради сходните причини за двете състояния – притискане на неврно-мускулния сноп от костни (шийно ребро) или мускулни (задебелени гръдни мускули) образувания. Съществуват тестове, насочващи към пекторалис минор синдром – ако след като сте стоели с вдигнати ръце няколко минути се появява или се засилва мравучкането по пръстите и изтръпването, а след сваляне на ръцете тези симптоми изчезват, по-вероятно е да се касае за хипертрофия на малките гръдни мускули. Решението на този неприятен проблем е да се отпуснат малките гръдни мускули – постига се със стречинг и масажи, при неуспех е възможно оперативно лечение.

Стриите – един особено неприятен козметичен дефект

Дефект, който променя изцяло представите за красиво и хармонично тяло Белезникавите белези са изключително неприятно козметично отклонение във вида и структурата на кожата, което много често потенцира понижено самочувствие и депресия. Особено сериозно стриите повлияват върху емоционалното състояние на активно спортуващите, тъй като те значително понижават техните резултати в борбата за добре изглеждащо тяло. Стриите се образуват най-често: * през пубертeта, когато силно се повишава нивото на половите хормони и на надбъбречната жлеза; * по време на бременност, вследствие на нарушен баланс на хормоните естроген и прогестерон; * не без значение е и бързото разрастване на корема, гърдите и ханша; * при рязка промяна в телесното тегло или под влияние на определени хормони в тялото, и най-вече тези на надбъбречната жлеза (кортизон), които участват в метаболитните процеси. От медицинска гледна точка представляват вътрешни разтягания на съединителната тъкан, атрофични белези, които се различават по цвят и структура. Образуват се по ханша, бедрата, седалището, корема и бюста, понякога могат да се наблюдават и по вътрешната страна на мишницата. Резултат са от разкъсване на нишките, разположени в съединителната тъкан, вследствие на неконтролиране на процесите на отслабване или напълняване, при което кожата е подложена на неестествено разтягане или свиване. Когато обаче проблемът е на хормонална основа, тогава се наблюдава промяна в процесите на синтез на два основни белтъка, които придават здравина и еластичност на кожата – колаген и еластин. Когато тяхното количество намалее, кожата започва да изтънява и то на мястото, което е подложено на най-силно разтягане. Защо стриите имат различно оцветяване? Факт, дължат се на увреждане на съединителната тъкан, в която има разположени кръвоносни съдове. В началния стадий именно те придават червен или син цвят на стриите, но с времето тези съдове отмират и белезите получават белезникаво оцветяване. Важно е да се отбележи, че именно това е периодът, в който неприятните белези се поддават на лечение. Освен това в стриите няма клетки, които да образуват пигмент, поради което дори и при излагане на слънце или посещение на солариум тези белези няма да придобият цвета на кожата. Фактори за появата на стрии * На първо място – механични фактори, които са свързани с преразтягане на съединителната тъкан. Момент, в който основата на кожата не съумява произведе достатъчно бързо нови колагенови и еластинови влакна и просто се разкъсва. * Патологични състояния, при които под влияние на хормонален дисбаланс съединителната тъкан изтънява и нейната опорна функция намалява. Например, синдромът на Кушинг – рядко срещано заболяване, характеризиращо се с увеличен синтез на глюкокортикоиди от надбъбречната жлеза. * Употребата на различни медикаменти, съдържащи кортикостероиди, предписвани за терапия на редица кожни заболявания, водят до значително редуциране на здравината и еластичността на кожата. * Генетична предразположеност – през последните години се прокрадва мнението, че появата на стрии е генетично преопределена. Но за съжаление все още няма убедителни доказателства на тази хипотеза. Превенция срещу появата на стриии – възможно ли е това? Само новопоявилите се стрии могат да се третират по определен начин с помощта на медицинска козметика, например директно инжектиране на необходимия колаген или третиране на кожата с хиалуронова киселина, която е известна с хидратиращото си и вискозно-еластично действие върху кожата. От друга страна тя стимулира естествената й защита срещу свободните радикали, причиняващи нейното стареене, и придава свеж и младежки вид. Срещу стриите съществуват и други процедури, например все по-често прилагащата се кислородотерапия, базираща се на дълбокия масаж, с цел обновяване на съединителната тъкан. В определени случаи, когато появата им е предвидима, е възможно да се вземат някакви превантивни мерки (напр. продължителната употреба на кортикоидни медикаменти). В други случаи просто е необходимо да бъдем по-разумни – грижейки се добре за нашето тяло, можем да предотвратим далеч по-сериозни неща от стриите. Например, съзнателните грижи за личното тегло – без да се допуска рязко покачаване или намаляване на килограмите, или пък обратния вариант – покачване на мускулна маса. Не забравяйте, че кожата трябва да бъде добре хидратирана, което означава, че трябва да си осигурите достатъчен прием на течности, особено през горещите дни. Най-добрата формула в това отношение е 30 мл вода на килограм тегло, т.е. човек с тегло 70 кг трябва да приема по 2.1 л течности на ден. За активно спортуващите количеството вода трябва да бъде увеличено до 3.5 л. Освен това – хранете се правилно! Само така ще можете да осигурите необходимите за кожата, а и за целия организъм витамини и минерали. Ценните микроелементи имат забележителен подмладяващ ефект, действайки върху епидермиса и дермата. От друга страна те са важен допълнителен фактор за функцията на много ензими с антиоксидантно действие и оказват въздействие върху клетъчния метаболизъм. Например: млякото и млечните продукти осигуряват необходимото количество калций; месото, кълновете и бобовите растения набавят желязо, а пълнозърнестите продукти, рибата и яйцата – флуор. Соята и соевите продукти ще ви осигурят достатъчно количество ненаситени мастни киселини, както и витамините А, В и Е. Особено важен е приемът на витамини от групата В, и най-вече В5, който участва в преноса на енергия и в процесите на синтез на някои от основните съставки на клетъчните мембрани, в резултат на което кожата е здрава и еластична. Черен дроб, спанак, риба, ядки, соя – със сигурност ще ви осигурят достатъчно от този витамин. Прилагайте и задължителните процедури за стимулация на кръвообращението – например масаж чрез пощипване, ежедневни процедури с кремове и гелове на базата на морски екстракти, розово масло, лимонена трева, пшеница, орех, колаген, еластин и глицерин. Не на последно място – не носете прекалено тесни дрехи, които затрудняват кръвообращението ви и могат да потенцират появата не само на стрии, но и на целулит. Какво да правим, когато козметичният дефект вече е налице? Можете да се погрижите те да изглеждат малко по-незабележими, залагайки на подходящата козметика. И не само – грижата за поддържане на телесното тегло в нормални граници остава, защото нова рязка промяна би влошила състоянието на вашите стрии. Не прекалявайте и със слънчевите бани, които значително ще подчертаят този недостатък. Освен това на помощ идва и пластичната хирургия, която третира стриите както всички останали белези. Малко полезни съвети… * Необходими са постоянни грижи за вашата кожа, тъй като немарливостта обикновено води до сухота, лющене и стареене на външната обвивка на тялото. * Винаги започвайте със скраб, но имайте предвид, че той се нанася само върху добре напарена и отпусната кожа, например след водни процедури. Топлата вана засилва кръвообращението и разтваря порите, а скрабът отстранява излишните вроговени клетки по кожата. След което всяко козметично средство действа много по-интензивно. * Следващият етап е овлажняването, което трябва да се повтаря всеки ден. В съставът на най-ефикасните овлажняващи и възстановяващи продукти задължително трябва да присъстват натурални етерични масла от жожоба и карите. * Нанасяйки тези средства, трябва да обърнете сериозно внимание на областта на гърдите, корема и ханша. Според статистиката на клиничните изследвания видим резултат може да има само след една седмица системно използване на възстановяващи средства.

Хипермобилни стави

Ставната хипермобилност (ставна хиперподвижност, хиперлакситет, „двойна става“, хипермобилен синдром или „халтавост“) е понятие, което описва стави с по-голяма способност за разтягане в сравнение с нормалното. Такива стави позволяват да се изпълняват движения с по-голяма амплитуда от обикновено. Например, някои хора могат да допират палеца на ръката си до китката, да поставят крак зад глава и други акробатични изпълнения. Това състояние може да засегне единична или множество стави по цялото тяло. Крие ли хипермобилността на ставите опасности? Стабилността на ставите се обуславя от множество фактори (еластичност на ставната капсула, връзков апарат, мускулен тонус и т.н). Когато тази стабилност е нарушена, ставата се характеризира с по-голям обем на движение и съответно предразположение към луксации и сублуксации. Терминът „двойна става“ често се използва за описание на тази физиологична особеност, но той не е точен и затова не е литературно приет. Индивидът има само една, а не две отделни стави, така че по-скоро се касае за значение от сорта на „двойна ставна подвижност“. Някои хора притежават просто ставна хипермобилност, без други симптоми или медицински състояния. Други хора с хипермобилен синдром обаче изпитват множество затруднения. Техните стави лесно могат да бъдат наранени, по-склонни са към дислокация поради по-слабата си стабилизация, могат да развият хронична мускулна слабост и умора (тъй като мускулът работи по-усилено, за да компенсира слабостта на ставните връзки, поддържащи ставата). Хипермобилният синдром води и до хронична болка и фибромиалгия. Причини за хипермобилност на ставите „Халтавостта“ на определена става може да има травматична етиология, но ако това състояние е генерализирано, етиологията най-често е генетична (генетична предопределеност). Днес се предполага, че участие имат 4 фактора, които засягат различни хора във варираща степен: * Анормално оформени краища на ставите на една или повече кости, участващи в ставата. Някои стави нормално притежават голям обхват на движение, като раменната и бедрената. И двете стави изглеждат като „топка“ в „ямка“. Ако се унаследява по-плитка, а не нормално дълбока „ямка“, очевидно „топката“ лесно ще се изплъзва от „ямката“ и ще бъде възможен по-голям обхват на движение за тази става. Ето защо тя лесно ще може да се дислоцира (измества). * Слабост или разтегнати ставни лигаменти (връзки), причинени от проблеми на ниво протеини или хормонални отклонения. Лигаментите са изградени от няколко типа протеинови фибри. Еластинът (който придава еластичност) може да бъде засегнат при някои хора. Женските полови хормони повлияват структурата на колагена, като го „разрехавяват“. Жените са най-податливи преди менструалния период и в късните стадии на бременността. Причината е в хормона релаксин, който подготвя тазовата мускулатура и връзки за бъдещето раждане. Интересно е, че различните раси имат различна ставна подвижност, която е обусловена от различната структура на колагена. Например хората от индийския субконтинент имат много по-гъвкави ръце от европейците. * Дефект в колаген тип 1 или друг съединителнотъканен дефект (открити при синдром на Елърс-Данлос и синдром на Марфан), изразяващи се в отслабени лигаменти, мускули и сухожилия. Същият този дефект може да отслаби и костите, което да доведе до остеопороза и фрактури. * Мускулен тонус: Тонусът на мускулите се контролира от нервната система и засяга степента и обхвата на движение на ставите. Някои хора използват специални техники, за да подобрят мускулния си тонус и да повишат гъвкавостта си – йога, гимнастика, лека атлетика. * Нарушена дълбока сетивност (ставна проприоцепция): трудност да се определи точната позиция на дадена част от тялото в пространството със затворени очи, както и колко разтегнато е сухожилието. Следователно съществува риск от преразтягане. Тези отклонения водят до неадекватно разпределение на тежестта и разтягането, приложени върху ставите, което означава, че те се износват бързо и се стига до остеоартрит. Симптоми на хипермобилност Хората с хипермобилен синдром могат да развият и други състояния поради нестабилността на ставите си – чести навяхвания, тендинити или бурсити. * Ранно възникване на остеоартрит; * Сублуксации или дислокации, най-вече на рамото; * Колянна болка; * Болка в гърба, пролапс на междупрешленни дискове или спондилолистезис; * Пукащи стави; * Чувствителност на удар; * Темпоро-мандибуларен ставен синдром; * Карпално-тунелен синдром; * „Заключване на пръстите“; * Лош отговор на нормални дози анестетици и противоболкови медикаменти. Симптомите на хиперподвижност включват тъпа, но интензивна болка около коленните, глезенните или тазобедрените стави, както и около малките стави на ходилото. Обикновено първият сигнал е болка между колянното капаче и бедрената кост. Състоянието, засягащо тези части може да бъде облекчено чрез носене на ортопедични стелки, направени специално по пръчка за конкретния индивид, след консултация с хирург-ортопед. Хипермобилният синдром се обсъжда обикновено заедно със симптоми като миалгията и артралгията. Често срещан е сред децата и засяга повече жени, отколкото мъже. Ставната хипермобилност сама по себе си не е форма на артрит, въпреки че някои нейни форми могат да бъдат асоциирани с повишен риск от развитие на остеоартрит. Това състояние би могло да бъде симптоматично и за сериозен медицински проблем като синдромите на Елърс-Данлос и Марфан, ревматоиден артрит, остеогенезис имперфекта, лупус, полиомиелит, синдром на Даун, вродена миотония и др. Диагноза Ставният хипермобилен синдром трябва да бъде разграничен от останали нарушения, които се проявяват с много сходни черти – синдром на Марфан, синдром на Елърс-Данлос, остеогенезис имперфекта. Генерализираната хипермобилност е обща черта на всички тези наследствени съединително-тъканни смущения и много характеристики се припокриват. Често обаче има и много разграничаващи черти. Критерии на Бейтън (Beighton criteria) От юли 2000 г. ставната хипермобилност се диагностицира чрез базиране на критериите на Бейтън. Отчита се присъствието на два големи критерия, един голям и два малки критерия или четири малки критерия. Критериите са следните: * Поставяне на ръце с длани на пода при изпънати в колената крака; * Отвеждане на ляво коляно назад (тоест движението продължава след пълното разгъване на подбедрицата към бедрото до 180º); * Отвеждане на дясно коляно назад; * Отвеждане на ляв лакът назад (движението продължава след пълното разгъване в лакътя до 180º); * Отвеждане на десен лакът назад; * Ляв палец на ръката докосва предмишницата; * Десен палец на ръката докосва предмишницата; * Ляв малък пръст на ръката се отвежда назад на 90°; * Десен малък пръст на ръката се отвежда назад на 90°. Лечение Физикална терапия Tя е много важна, за да може индивидът със ставна хипермобилност да стане здрав и силен, дори повече от средностатистическото – за да се предотвратят евентуални травми. Редовните упражнения и физикална терапия или хидротерапия могат да редуцират симптомите на хипермобилност, тъй като заякналите мускули стабилизират ставите. Трябва да се съблюдава „идеалният“ обхват на движение, като се предотвратява хипертензия или хиперфлексия. Препоръчителни са упражнения като пилатес и тай-чи, които са свързани с малка вероятност от нараняване, в сравнение със силовите и контактните спортове (свързани с директни сблъсъци с противника, като баскетбол, хандбал, футбол и др.). За облекчаване на болките в ставите и мускулите ефект има налагането на горещи торбички върху тях, като при немалък брой пациенти ефект имат и ледените торбички. Физиотерапията и рехабилитацията премахват болезнения спазъм на мускулите, подобряват кръвообращението и предаването на нервните импулси и така способстват за храненето и възстановяването на ставния хрущял. Санаториално лечение – комлексна рехабилитация, съчетана със смяна на обстановката, намаляване на стресовите въздействия и свеж въздух. Медикаментозна терапия За съжаление няма лекарства или операции, които да „затегнат“ връзките в организма. Има обаче препарати, които благоприятно повлияват хрущяла (когато се появят болки или признаци за претоварването и износването му). Медикаментите, които най-често се използват за редуциране на болката и възпалението, причинени от хипермобилността на ставите, включват аналгетици, противовъзпалителни агенти (някои от тях са свързани с усилена болка и ставна нестабилност) и трициклични антидепресанти. Противовъзпалителните медикаменти са насочени към премахване на възпалението в ставите и околните тъкани. Те се разделят на стероидни и нестероидни. Нестероидните препарати най-често се използват във вид на таблетки, капсули, свещички и инжекционни форми за извънставно приложение. Необходимата лекарствена комбинация се определя и предписва от ортопед. Стероидните средства най-често са в инжекционни форми за ставно приложение. Те действат бързо, но продължителната им употреба може да доведе до увреждане на колагена. Някои пациенти се подобряват и от габапентин – лекарство, оригинално използвано за лечение на епилепсия. В Европа традициите в лечението на това състояние са много по-големи, отколкото в USA. Трамадол (Tramadol), ненаркотичен йетопиоид, облекчава болката и ефективността му е близка до наркотичната. Използва се в Англия, както и в Щатите, по лекарско предписание. Бензодиазепини се използват при болезнени мускулни спазми около засегнатите стави. Заместители на синовиалната течност Това е биосъвместим гел, подобен на синовиалната течност, който за дълго време е способен да обезпечи „смазването“ на ставата. По този начин се възпрепятства разрушаването на ставния хрущял и се елиминира болката. Възможна е дори регенерация на хрущялните повърхности. Използване на хондропротектори Това са препарати, подобряващи структурата на хрущяла. Те нямат за цел намаляване на възпалението, а укрепване на хрущялната тъкан. Курсът на лечение с тези препарати продължава 6-8 седмици и е добре да се повтаря през 3-4 месеца. В последно време на пазара се появи голямо разнообразие от този вид лечебни средства, както и такива, включени в хранителни добавки (напр. хрущял от акула). Това значително намали цената им и ги направи по-достъпни, следователно все повече хора могат да проведат пълния курс на лечение за няколко години. Оперативно лечение Това е широк набор от оперативни корекции и замествания, целящи да подобрят съпоставимостта на ставните повърхности, преместване и/или присаждане на здрав хрущял върху унищожен такъв, преместване оста на натоварване от болни към здрави, запазени повърхности; заместване на цели тежко увредени стави с изкуствени такива. Съвременната ортопедична наука предлага широк набор от оперативни техники, способни на подобрят значително, до пълно възстановяване функцията на увредената става. Колко често срещана е ставната хипермобилност? По-често засяга жените, а се наблюдава при 10-15% от населението. Предполага се, че във Великобритания 3 от 10 души са засегнати в някаква степен. По-често са засегнати жени, отколкото мъже, заради женския хормонален фон, свързан с въздействие върху молекулярната структура на колагена и оттук с повишена гъвкавост. Ставната хипермобилност се среща често и при деца, при които често в пубертета ставите вече „се втвърдяват“. Хипермобилният ставен синдром може да причини много неудобства в ежедневието на страдащите от него хора. Екстремната умора и хроничната болка са чести спътници в живота им. Понякога минава и доста време, докато се установи и постави правилната диагноза, поради големия брой симптоми, припокриващи се с такива за други медицински заболявания и състояния. Веднъж диагностициран обаче, проблемът може да бъде третиран с комбинация от упражнения и физиотерапия с цел заякване и увеличаване на мускулната сила, съчетани с подходяща медикация. Естеството на ставната хипермобилност предполага и увеличен риск от травми и наранявания. Ако има наличие на свръхтегло, излишните килограми трябва да бъдат свалени. Те допринасят за допълнителен стрес върху вече отслабените лигаменти и стави, правейки ги по-уязвими на нараняване.